Народният съд заличава елита на нацията

0

- Advertisement -

На подсъдимите не е била давана възможност да се защитят

Арестувани са близо 30 000 души 

3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали са осъдени на смърт 

„Те ме викат там, за да правят народен съд.“

Това заяви премиерът в оставка Бойко Борисов на въпрос дали утре ще бъде в Народното събрание, за да отговаря на депутатски въпроси.

Думите на Борисов са препратка към един от най-мрачните периоди в българската история, макар нищо в състава и политиката на неговата партия и в съвременната действителност да не може да се сравни с онова трагично за България време.

След като Отечественият фронт (ОФ), доминиран от комунистическата партия, взема властта на 9 септември 1944 г., започва ожесточена разправа с политическите си противници. Представителите на опозицията са обявени за „врагове на народа“. Арестувани са министрите от кабинетите, управлявали България от 1 март 1941 до 9 септември 1944 г. – включително и тези, които са обявили война на Германия. Около 30 хиляди българи са убити или обявени за безследно изчезнали в първия месец след 9 септември 1944 година. На 30 септември 1944 г. влиза в сила Законът за Народния съд. На теория той трябва да съди „виновниците за въвличането на България във Втората световна война“. На практика той се превръща в узаконено средство за убийство на политически опоненти.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес (съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим.) са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Арестите са хиляди, мнозина изчезват безследно

По „Дело №1“ от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-ото обикновено народно събрание. 13-членният Първи състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски, Богдан Филов (бивш министър-председател) и Никола Михов- тримата регенти на България преди идването на ОФ на власт, както и 17 бивши министри.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. След повече от петдесет години – през 1996 г., присъдата е изцяло отменена.

По „Дело №6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. „Демократически сговор“ и в. „Мир“, Димитър Павлов. Присъдата е „за скудоумие и шовинизъм“. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското й поведение.

Между осъдените на смърт освен тримата регенти са 22-ма министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4-ма бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов и Руси Русев), 2-ма царски съветници, 22-ма депутати, няколко професори и други. Общо 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти са убити през 100-те дни на червения терор след 9 септември. 2000 български офицери са репресирани веднага след връщането им от фронта. 220 000 души преминават през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена и Богданов дол.

Присъда на Първи състав на регентите, царските съветници и министри

Целият кървав период продължава от 1944 г. до 1948 г. За тези години БКП овладява цялата политическа и икономическа власт. Установяването на „диктатурата на пролетариата“ преминава през национализация на едрата частна собственост (фабрики, работилници, жилища), насилственото отнемане на земя и животни и коопериране на дребните земеделски производители, унищожаване на църквата и конфискация на имотите й. На 16 август 1947 г. е осъден на смърт и обесен лидерът на опозицията Никола Петков.

Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година по предложение на двама бивши президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).

13 състава произнасят присъдите

Народният съд се състои от 13 състава, като всеки е ангажиран да издава присъди за различни хора:

първи – бившите министри, регенти и царски съветници;

втори – депутатите от XXV обикновено народно събрание;

трети – обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;

четвърти – „военните престъпници“;

пети – служители на полицията и жандармерията;

шести – журналисти и пропагандатори на фашистка идеология;

седми – участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония;

осми – фашистките агенти от Софийска област;

девети – прокурори и съдии;

десети – служителите на БНБ и други банки;

единадесети – няма данни;

дванадесети – членовете на организациите „Бранник“, „Български национални легиони“ и профсъюзите;

тринадесети – жандармеристи за преследването и разстрелите на партизани.

Прегледана: 29238

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки