Идва ли президентска република на Радев?

0

- Advertisement -

Никога след 1990 г., когато БКП/БСП организира изборите за Велико Народно събрание, почтеността на изборния процес не е била поставяна пред толкова много рискове. Дори тогава рисковете не бяха заложени в извънредни и „черезвичайни“ промени в закона, направени в последния момент. Три седмици след свикването на 45-ото ОНС никой няма основания да се съмнява, че т.нар. „партии на протеста“ имат една- единствена цел и тя е промяна на Изборния кодекс. Всички други декларации и лозунги имат за цел само да прикрият неистовия стремеж да се променят правилата така, че да създадат предимство за ИТН и да са в унисон с амбициите на Румен Радев.
Няма демократична страна, в която промени в изборните правила могат да бъдат направени по този начин при ясната перспектива на предсрочни избори. Тук не става въпрос за безусловно необходимите корекции от типа на изискванията към съдържанието на изборния протокол. Няма и помен от усилие да бъде изслушана Централната избирателна комисия за обобщения анализ на наблюденията на изборния процес. Законопроектът на ИТН е подготвен предварително, без оглед на каквито и да било други „съображения“. Никой дори и не споменава за необходимостта от експертна и публична дискусия по отношение на предложените промени. Изложените аргументи имат отношение към гласуването на българските граждани в чужбина, но внимателно отбягват причината за една от най-съществените промени.

Проектът на ИТН предполага не само смяна на състава на ЦИК, а промяна на принципа, по който тя се избира. Шест месеца преди предстоящите редовни президентски избори предложените промени в чл. 46 на Изборния кодекс включват намаляване на броя на членовете на ЦИК и назначаването им с указ на президента на републиката „след публични консултации и процедура, опрделени от президента, по предложение на политическите партии и коалиции“. Как провежда публични консултации г-н Радев, знаем добре. Какви процедури ще определи, както обикновено е тайна, както винаги досега е било и по отношение на всички лични негови назначения. Администрацията на президента през този мандат се оказа най-непрозрачната и безотчетна структура на държавата. Но по-важното е, че се изправяме пред ситуация, в която в края на своя проблематичен мандат президентът ще получи възможността лично да назначи членовете на комисията, която трябва да съблюдава за почтеността на изборите, на които самият той ще се яви като кандидат.

С изключение на президента Плевнелиев всички български президенти са поставяли в края на своя мандат въпроса за необходимостта от разширяване на правомощията на президента, тъй като той се избира пряко от гражданите. Тук има нещо повече – Румен Радев получава изключително сериозни допълнителни правомощия, практически без каквито и да било аргументи. Посоченият цитат от доклада на Международната мисия за наблюдение на изборите за „политизирания характер“ на ЦИК, който възпрепятствал дейността ѝ, не може да бъде аргумент за подобна промяна. Най-малкото защото изборът на президент също е политически, а мандатът на Румен Радев доказа колко политизиран може да бъде.

Вместо да се върви към постоянно действаща професионална изборна администрация, която да бъде избирана и назначавана след конкурс, на президента се предоставя възможността по неясен и непрозрачен начин да определи членовете на ЦИК, без да носи каквато и да е отговорност за избора си. Няма никаква причина да бъде променен принципът, при който всички парламентарно представени – в Народното събрание и Европейския парламент, партии и коалиции да имат свое представителство в ЦИК. Но очевидно в този сценарий това е една от най-важните цели на промените в Изборния кодекс.

Въвеждането на изцяло машинно гласуване въпреки цялата кампания в негова подкрепа, също изглежда проблематично. На отминалите току-що редовни парламентарни избори с машини избраха да гласуват едва 27% от избирателите. В този смисъл аргументът, че „голяма част от избирателите са гласували машинно“, не отговаря на истината. Тук има и нещо друго, което също би трябвало да е обект на публичен дебат. Данните показват пряка връзка между образователното равнище и типа населено място при избора да се гласува с машина. Ако в София и големите градове този дял надвишава 40%, то в Кърджали например едва 8% от избирателите са предпочели машината. Изглежда очевидно, че по-възрастните и нискообразовани избиратели изпитват затруднения при гласуването с машина. Всъщност изцяло машинното гласуване ще ограничи тяхната възможност за участие в изборите, а с това и правото им на глас. Освен че това ще се отрази върху традиционните избиратели на някои партии, това е дискретно въвеждане на образователен ценз. Ако бъде постигнато такова решение, то трябва да бъде предмет на конституционна промяна. Но вместо това на практика се ограничава право на глас чрез технически средства за гласуване.

Разбира се, тук се крият и други рискове. Когато един възрастен или нискообразован човек все пак реши да гласува с машината, той най-вероятно би се нуждаел от допълнителна помощ. При определени условия даването на съвети от страна на член на комисията би могло да наруши тайната на вота, а с това и да създаде предпоставки за компрометиране на изборния процес.

Въвеждането на възможността за видеозаснемане и видеонаблдение изглежда също толкова проблематично. От една страна, защото утвърждава представата, че изборните резултати ще бъдат манипулирани, а от друга – ще създаде допълнително напрежение и недразумения в края на изборния ден. Няма никакви основания да се смята, че видеонаблюдението ще подобри качеството на работата на членовете на секционните комисии, тъй като това е проблем на самите политически партии и нивото на подготовка на техните кандидати.

И така, ИТН внесе промените в Изборния кодекс, с което изчерпи политическите цели на участието си в Народното събрание. Трифонов може би избърза, като три седмици след провеждането на изборите оповести онова, което беше очевидно още в изборната нощ. Без да са направили какъвто и да било опит за водене на преговори с останалите „протестни партии“, напълно пренебрегвайки ИСМВ и отнасяйки се с подозрение към ДБ, ИТН заявиха, че ще върнат веднага мандата и че ще има предсрочни избори. Така стана ясно защо новото мнозинство съкрати периода за внасяне на предложения в проекта за промяна в Изборния кодекс, а Радев заяви, че ще даде възможност „парламентарно представените партии да инвестират времето, с което разполагат, в диалог и обединяващи ги принципи и приоритети“. Ясно е, че става дума за инвестиции, но очевидно те не са насочени към това Народното събрание да заработи.

Почтеността на изборния процес е под заплаха. Сега е моментът, в който българските граждани би трябвало да се мобилизират и да насочат вниманието си към опитите за осигуряване на „служебна победа“. Необходимо е професионалните и опитни наблюдатели да бъдат мобилизирани, защото са налице условия за компрометиране на изборите. Дали парламентарно представените партии се вълнуват от това как изглеждат действията им в очите на българските граждани? Изглежда, че не. Ако крайната цел е да бъде лансирана идея за президентска република, то колкото повече се разочароват хората от парламента, толкова по-лесно ще бъде да им се внуши, че е най-добре един човек да управлява държавата. И има такъв човек.

Прегледана: 11898

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки