- Advertisement -
На втори юни България се прекланя пред подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Точно в 12 часа сигналът на сирените призова за общонационална почит към паметта и подвига на Ботев и героите от националноосвободителните борби.
В цялата страна днес се провеждат възпоменателни чествания и церемонии по поднасяне на венци и цветя пред паметниците на поета – революционер.
В Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България родолюбиви българи изкачват връх Околчица, където се провежда традиционното всенародно поклонение.
Поради ограничителните мерки и тази година на върха не е предвидена официална програма.
„За мен най-голямото честване на Ботев е, когато заведеш детето си и му покажеш и разкажеш за делото и за живота на този човек. Всеки един от нас, ако грабне тази искрица и този пламък от него, ние ще сме достойни синовете на Ботев и неговото дело“, каза врачанин.
„На 2 юни се чувствам изключително горд. Ежегодно се качвам. В тези моменти пламъкът избухва в още по-големи мащаби и чувството не може да се опише“, сподели друг негов съгражданин.
На път за историческия връх много участници в похода отдават почит и на лобното място на Ботев в местността Йолковица.
Преди сирените в 12 часа в подножието на паметника на Околчица ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност.
„Дано когато свирят сирените всички да спрем и да помислим за малко“, каза жител на Враца.
По повод 145-годишнината от гибелта на Христо Ботев, в родния град на поета революционер – Калофер, се провежда митинг поклонение. На церемонията присъства вицепрезидентът Илияна Йотова.
Преди това от Националния музей „Христо Ботев“ с военни почести беше изнесено знамето на Ботевата чета. Точно в 12 часа пред мемориалния комплекс „Христо Ботев“ с минута мълчание ще бъде отдадена почит на героите, загинали за свободата на България.
В Плевен отбелязват Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България с военен ритуал пред паметника на поета-революционер на едноименния булевард в града.
В него участват военнослужещи от Плевенския гарнизон. Беше отслужена панихида. Слово произнесе кметът Георг Спартански. В знак на признателност бяха поднесени цветя и венци.
С поклонение пред паметника-костница на връх Средногорец почитат годишнината от гибелта на Ботев и загиналите за свободата на България в община Смолян.
С почетен караул пред паметника на Ботев 2 юни беше отбелязан и на площад „Свобода“ в областния град.
По повод 145 години от гибелта на Христо Ботев Регионалната библиотека „Николай Вранчев” в Смолян подготви табла, които с богат снимков и текстов материал представят биографични и документални данни за живота и делото на българския революционер и поет.
Поклонение в Деня на Ботев ще има и пред монумента на загиналите във войните в град Рила.
Паметната композиция, на която са имената на около 180 загинали по фронтовете войници и офицери от района на Рилското корито, е на едно от най-оживените места в града – площад „Дружба“.
Монументът на загиналите във войните в гр. Рила Снимка: Кирил Фалин
Изграждането на монумента продължи три години и струва около 50 хиляди лева, част от които са дарение.
Композицията е висока 2,3 м, с аранжирани орнаменти и с автентично бойно снаряжение от 1916 година, които са с музейна стойност. На три колони от черен гранит са изписани имената на загиналите в Руско-турската освободителна война и опълченци от Рилското корито, от Балканската и Първата и Втората световна война.
Изграден е и кът за отдих с тревна площ, с чешма и с масивни пейки, както и модерно осветление.
Днес за пръв път на 2 юни тук ще има поклонение, досега това ставаше на друго място, каза Марияна Костова, говорител на общината.
Христо Ботев е един от символите на Отечеството ни. Той остава сред най-ярките личности на България. Роден е на 25 декември, нов стил – 6 януари 1848 година в град Калофер.
Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 година заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. През 1872-ра се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на вестник „Свобода и независимост“.
Издава сатиричния вестник „Будилник“ – 1873 г. След обявяването на Априлското въстание издава вестник „Нова България“ – 1876 г, и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза в Козлодуй.
Четата не среща подкрепата на българите. Води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит на 2 юни 1876 година.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ.
Христо Ботев – оцветена фотография, направена вероятно в Букурещ, около 1870 г./https://royalbulgariaincolour.com/
