- Advertisement -
Само около една трета (между 30 и 35%) от консумираните у нас българско мляко и млечни продукти са от суровина, произведена у нас. При различните продукти делът е различен, като при маслото например 80-90% е от внос. Това каза за „Монитор“ доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.
„Импортът на сурово мляко е от различни страни, но се доставя кондензат, което е като заготовка, защото суровото мляко е с други показатели. Спадът се дължи на кризата в млечното говедовъдство. Имаме намаляване на поголовието. В същото време не се компенсира с ръст в производителността. Секторът продължава да изостава, да не се подобрява неговата конкурентоспособност дори след влизането ни в ЕС. Това е уязвим сектор, който не може да стъпи още на крака. Регресът продължава от началото на 90-те години. Сега спадът е много по-бавен, но го има“, поясни той.
По думите му
не само ниските субсидии са причина
„Големият проблем е, че секторът изпитва огромна нужда от инвестиции. Не става дума само за материални вложения, но и в технологии, генетика. Там трябват огромни средства. Местните производители нямат достатъчно сили да направят тези инвестиции. Така малките стопанства не могат да оцеляват. Винаги има несигурност дали като инвестираш, ще можеш да си продадеш млякото и на каква цена. Това е едно от обясненията защо не се правят инвестиции. Другите допълнителни фактори са липсата на работна ръка, което идва от ниската добавена стойност в сектора. При малка възвращаемост не може да се дадат високи заплати. Конкурентността се постига в известна степен с по-ниските разходи за труд. Те могат да се намалят и ако има по-висока механизация и автоматизация“, пояснява доцентът.
Според него към момента нещата не са оптимистични. „Има обаче предпоставки за развитието на млечното говедовъдство, като природните ни дадености и сравнително по-ниската цена на фуража у нас. Те още не са използвани. Все пак има и дял – 30-35% от пазара е на българските производители“, добави доц. Иванов от Института по аграрна икономика.
Според Владислав Михайлов от Асоциацията на млекопреработвателите все още не е е достатъчно голям делът на млечните продуктите на нашия пазар, произведени от българска суровина. „Най-голям – над 90%, е този дял при киселото мляко“, смята той.
След дългогодишни препирни и дискусии
най-после е задвижена процедурата
за вписване в еврорегистрите на българското кисело мляко и бялото саламурено сирене. Документацията, свързана с кандидатстването за регистрация на тези продукти в Европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ), бе изпратена в началото на февруари 2021 г. В регламентирания срок от 6 месеца съгласно европейското законодателство се получиха бележки и препоръки от Европейската комисия (ЕК) по документите, които са отразени от българска страна в поставения срок – до края на октомври 2021 г. Следва отново преглед от ЕК и в случай че няма нови бележки и препоръки, се пристъпва към процедурата по предоставяне право на други държави членки и трети страни за възражение чрез публикация в официалния вестник на Европейския съюз (ЕС) на единния документ за всеки продукт, информираха от земеделското министерство.
„Кандидатстваме за ЗНП, защото иначе няма голям смисъл. Надяваме се всичко да е готово в първите месеци на следващата година. Всичко е изпратено в еврокомисията още през март и през октомври бяха изпратени и отговори на допълнителни въпроси, зададени от нейна страна“, каза Димитър Зоров, председател на сдружението от фирми за кандидатстването. „Искаха информация относно доказването на автентичността на киселото мляко и саламуреното сирене и основно влиянието на средата върху двата продукта.
Доказваме, че географската среда влияе и те може да се произвеждат само у нас
със същите вкусови качества. При влизането в ЕС е трябвало да се предадат досиетата на защитените марки в земеделската дирекция на ЕК. Тогава е можело да се направи автоматично включване в регистрите, но не е било направено. През миналата година ЕК пише писмо, с което ни предупреждава за неспазване на европейското законодателство, като ни излъгаха, че за нашите защитени марки ще има ускорена процедура, но това не се случи. В края на декември 2019 г. бяха направени промени в Закона за защитените марки, отписаха българските марки като несъществуващи, заличиха ги автоматично и така изпаднахме в това положение. За българското кисело мляко на всички по света е ясно къде е произходът и откъде идва закваската за него. Тя е патентована много отдавна. Не мисля, че трябва да има проблеми, но всичко е възможно“, смята Зоров. „Засега
нямаме намерение да кандидатстваме за други млечни продукти
– казва още той. – Нямаме и ресурс да го направим, защото това е дълъг процес, изисква много технологични познания, събиране на информация. По-голяма част от експертите, които разбираха от това, не са между живите. Отделно няма заинтересованост да се защитават уникалните български продукти. В другите държави това е държавна политика. В България се борим с всички. Сега при кандидатстването за киселото мляко и сиреното участват само няколко фирми, занимаващи се с млекопреработване. Останалите гледат сеир. Успеем ли, ще се възползват и те от регистрацията, ако спазват технологията. У нас сме свикнали някой друг да ни свърши работата, да не даваме стотинка, да не се тормозим. Не стане ли работата, започваме да псуваме, а при успех – приписваме си заслугата. Държавата пък я няма никъде. Въртяха ни цяла година, като връщаха документация. Техните институции можеха да се заемат с тази задача и да подпомогнат бизнеса, но ги е страх от конфликт на интереси. Правим се на по-големи католици от папата. Навремето тогавашният гръцки премиер Ципрас на заседание на правителството е разпоредил като първостепенна задача държавата да съдейства за защита на марката „Фета“ в Япония и Китай, като продуктът се включи в списъка на ЕС при преговорите с тези държави от страна на Брюксел.
От Асоциацията на млекопреработвателите коментираха неофициално, че моментът са българските защитени марки е изпуснат към средата на 90-те години, когато е трябвало да бъдат прехвърлени продуктите по БДС в еврорегистрите.
Тогава България е проспала всичко
Отговорна за това по онова време е администрацията на земеделското министерство. За виното например. са направени прехвърлянията, а за други продукти – не. За сиренето и киселото мляко шансът да получат защита от ЕК е голям, но за кашкавала едва ли ще стане, смятат от браншовата организация.
Владислав Михайлов също смята, че киселото ни мляко и бялото саламурено сирене имат голям шанс да получат бързо регистрация. За кашкавала обаче щяло да има трудности, защото от съседните страни, от ЕС и Турция са регистрирали такъв млечен продукт.
Троянската луканка също търси място в ЕС регистъра
От началото на годината няма нови български продукти, регистрирани като ЗГУ и ЗНП, но е изпратена за преглед от ЕК „Троянска луканка“ с оглед регистрация като храна с традиционно специфичен характер и се очакват коментари по нея, съобщиха за „Монитор“ от земеделското министерство. Завършена бе националната процедура и за „Търновски суджук“ също като храна с традиционно специфичен характер, но бе обжалвано досието на национално ниво и съответно не бе изпратено в ЕК за разглеждане. През 2021 г. приключи националната процедура и по кандидатстване за регистрация на ЗГУ „Лютеница Първомай“ от едноименното сдружение, което се обжалва от друга заинтересована страна. Очаква се произнасяне на съответния съд в страната.
В рамките на национална процедура са и други продукти, с които се кандидатства за регистрация като ЗГУ или ЗНП, като в момента, когато се довършват спецификациите им, те ще се публикуват на сайта на министерството за предоставяне право на възражение на национално ниво заедно със съобщение в един ежедневник, така както се изисква от националното и европейското законодателство.
Следва също да се отбележи и растящият брой на производители, желаещи да бъдат вписани в регистрите на вписани български продукти в Европейските регистри като например на ЗГУ „Българско розово масло“ и не на последно място на ползвателите на наименованието „планински продукт“.
В национална процедура са и Български кашкавал, Странджански билков чай, а други заявления като например за Странджанския цветен прашец се подготвят за входиране за разглеждане в МЗХГ.
На Балканите вписванията са 32. Най-много са в Гърция
Балканските страни от ЕС са регистрирали 32 сирена в Еврокомисията. 22 от тях са за продукти от Гърция, като южните ни съседи са си опекли работата за 17 от продуктите си още през юни 1996 г., когато са получили за тях защитени наименования за произход (ЗНП). Сред списъка им се виждат и названията „млечно сирене“ и „кашкавал“. Известната им марка „Фета“ получава това ниво на защита през октомври 2002 г. Последната регистрация на гърците със ЗПН за сирене е публикувана на 20 януари миналата година и е за сиренето от остров Наксос (Αρσενικό Νάξου).
На Балканите освен южните ни съседи още и Румъния има регистрация по ЗНП за сирене от Ибанещи, а също и Защитено географско указание (ЗГУ) и за кашкавала си от Савени. Словения е с 4 млечни продукта от този тип – Mohant, Bovški sir, Tolminc и Nanoški sir, като всичките са със ЗНП.
Хърватска е с два вида сирена в еврорегистъра. Paški sir е със ЗНП, а Bjelovarski kvargl е със ЗГУ.
