- Advertisement -
Киров: Води се политическа война между институциите в България
Евентуално след вторник се очаква правосъдният министър да задвижи процедурата за внасяне на искането си за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев. Тази теза защити пред БТВ бившият конституционен съдия и преподавател в Софийския университет Пламен Киров. Преди дни КС излезе с решение, че министърът има право да иска от ВСС отстраняване на тримата големи в съдебната власт – главния прокурор и шефовете на ВАС и ВКС. Правосъдният министър Надежда Йорданова вече се закани да направи това по отношение на Гешев и дори даде да се разбери, че основанието за това е уронване на престижа на съдебната власт, като за целта окомплектоват всички сигнали и документи, получени във ведомството. Първият опит за махането на Гешев се провали, когато това се опита да направи служебния тогава министър Янаки Стоилов. ВСС въобще отказа да .разгледа предложението му по същество.
За да се стигне до там обаче решението на КС трябва да бъде обнародвано в Държавен вестник, което по думите на Киров се очаква да стане този петък. „Богат класьор“ очаква той да бъде внесен от Надежда Йорданова пред ВСС, аргументирайки се с факта, че сигналите са събирани над 6 месеца. Според Киров решението на КС не е изненадало никого – щом министърът на правосъдието може да предлага назначаване на магистрати, може да иска и освобождаването им на основанията, предвидени в конституцията. Президентът да прикани парламента да си изпълни конституционните задължения и да попълни състава на ВСС, призова юристът. Общо 3 места са вакантни, не е ясно може ли да променят балансите, ако назначат „свои хора“, както се изпусна министър-председателят, вметна Киров. Така в момента ВСС има 22-ма от 25 члена, а главният прокурор няма да участва в предстоящата процедура. Така остават 21 души. Гласовете, нужни да се предложи на президента освобождаване на главния прокурор, са 17. „Всеки може да си направи сметката“, коментира Киров.
Според Киров в момента наблюдаваме класическа война между изпълнителната власт и прокуратура, която се е пренесла и на европейско ниво. „България беше в едно унизително положение, при което министър-председателят, министърът на правосъдието и главният прокурор бяха привикани да дават показания и да бъдат разпитвани в едно подкомисия на Европейския парламент. Аз не помня друга държава от Централна и Източна Европа, да не говорим за Западна Европа, да е поставена в такова положение“, коментира Киров.
Междувременно прогноза, че следващата седмица Йорданова ще внесе искането си във ВСС направи пред Нова телевизия и бившият правосъден министър в служебния кабинет Иван Демерджиев. „Оттам нататък Пленумът е длъжен да събере доказателства във връзка с твърденията за извършени нарушения или уронване на престижа на съдебната власт. Част от тези основания са дори неявяването на Гешев на заседанието на Пленума и на Прокурорската колегия”, каза той. Демерджиев очаква и сигналът за бащата на Гешев да бъде сред материалите, които Йорданова ще внесе. В него се твърди, че бащата на главния прокурор е станал съдружник в млекопреработвателна компания, като е придобил 2 % от нея, а в замяна Гешев е поел определени ангажименти по определени досъдебни производства. „Вчера хора от Перник ми припомниха друг сигнал – за „чадър” върху местния кмет. Има много наказателни производства, които не се движат. Има множество сигнали в министерството на правосъдието”, каза Дерменджиев. „Някои от тях могат да бъдат третирани като престъпления. Има два случая, в които Европейският съд е признал, че презумпцията за невиновност е нарушена от главния прокурор”, каза Дерменджиев. Имало и сигнал за унищожаване на документи по делото КТБ.
И Киров и Демерджиев коментираха призоваването на премиера Кирил Петков във ВКП и предоставената от него папка с 19 имена, които прокуратурата трябва да провери замесени ли са в корупция или престъпления.Оказа се обаче, че Петков е занесъл не конкретни данни, а само списък с имена и медийни публикации, които по думите на неговата шефка на кабинета Лена Бориславова са търсени по „Гугъл“.
Киров се пошегува, че премиерът е можел да докара имената до 20, 23, но в крайна сметка в „Гугъл“ толкова са открили. По думите му до обвинения би се стигнало едва когато има доказателства. „Предполагам, че сега главният прокурор ще се обърне към правосъдния министър, към председателя на ДАНС, ще организира с онова, до което може разследвания. За споменати в списъка лица има европейска заповед за арест, издирване с Интерпол – каквото е могла, е направила прокуратурата.“, каза Киров.
Демерджиев пък коментира, че прокуратурата е трябвало да се самосезира по тези казуси, а не да чака премиера да им ги носи. „Това е абсурдно. Ангажимент на прокуратурата е да разследва”, заяви Дерменджиев. По думите му законът предвижда, че публикациите в медии са основание да се сезира прокуратурата. „Тя трябва да направи преценка и може да възложи конкретно разследване на МВР. Но именно прокуратурата трябва да инициира наказателно производство”, каза Дерменджиев.
Михайлова: Прокуратурата започна да се изживява като политически играч
В последно време прокуратурата започна да се изживява като политически играч, каквато не ѝ е работата. Това пък коментира пред БНТ Екатерина Михайлова, преподавател по Конституционно право, визирайки вчерашния разпит на министър-председателя Кирил Петков и на началника на кабинета му Лена Бориславова. Михайлова подчерта, че при разпита вчера разследващите не са получили някаква секретна информация с ограничен допуск, а данни, изнесени в средствата за масово осведомяване. Със същия успех, на мястото на Петков и Бориславова, на разпит е можело да бъде призован всеки един български гражданин. Според нея сега може да се наложи ВСС да разглежда процедура за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор на два пъти – веднъж по искане на министър Надежда Йорданова и втори път, ако ВАС защити искането на служебния министър Янаки Стоилов, което ВСС отхвърли като недопустимо.
