Пазим половината от запасите ни от горива и в страни от ЕС

0

- Advertisement -

Основните играчи с количества на склад за 90 дни

Половината от задължителните 90-дневни неприкосновени запаси от горива на България се пазят в складове в други страни от Европейския съюз, научи „Монитор“. Това се прави в съответствие с изисквания на Брюксел.

„Това е нормална практика в ЕС и много страни в общността го правят“, каза енергийният експерт Васко Начев. По думите му, точните количества са конфиденциална информация, но няма нищо притеснително в практиката да се пазят горива на територията на друга държава в ЕС.

Андрей Делчев от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) уточни за „Монитор“, че въпросните количества от горива са на основните играчи на нашия пазар.

По думите му, това е обичайна практика и


законът позволява в чужбина да се съхраняват до 50%


от задължителните резерви, като това трябва да са страни от Евросъюза. Експертът назова три от основните страни, където се пазят български горива от резерва – Унгария, Италия и Словения.

Валентин Николов, бивш председател на енергийната комисия в 45-тото народно събрание, обясни за „Монитор“, че подобна практика е в съответствие с евроизискванията. „Още преди 2019 г. трябваше да приведем в съответствие нашето законодателство за резервите от всички нефтени деривати, включително и битума за асфалта за строеж на пътища. Това щеше да оскъпи изграждането на шосетата и за това преговаряхме с Еврокомисията и те се съгласиха да намалят на 50% делът на запасите от всички петролни деривати на наша територия. Останалата половина – в друга страна от ЕС. И при необходимост да се докарват у нас. По този начин, заради господстващото положение на „Нефтохим“-а, който държи повечето запаси и за да могат вносителите да са конкурентни. Така у нас има запаси за 45 дни, а останалите са в други държави на ЕС. Друг въпрос е


сега къде и колко са тези запаси наистина.


Те по документи може да се пазят, но в действителност да ги няма“, каза бившият депутат. По думите му, проверките се правят по документи и много рядко на място. Като в складовете инспекции може да се правят само в България, но в чужбина няма как да ги видят, смята Николов. Според него има риск при проверка в чужбина да се декларират 45-дневните запаси, че са у нас, а при проверка на наша територия да се направи обратното, че те са зад граница и на практика количествата да се припокриват.

На въпрос дали е правена някога физическа проверка на задължителните запаси от горива, които при непредвидени обстоятелства трябва да покрият потреблението на страната за 90 дни, ексдепутатът от ГЕРБ отговори отрицателно. Той смята, че не само трябва да се направи физическа проверка на наличностите, но


да се изисква всички количества да бъдат пазени в България.

„Вече времената са други и не трябва конкуренция, а физически горивата да са тук, за да може при проблеми горивата да са в наличност и да могат да се ползват и да не се губи време да се транспортират до наша територия“, предлага той.

Николов припомни, че разходите за съхраняването на тези задължителни 90-дневни запаси от горива се калкулират в цената на дребно на течните горива, продавани по бензиностанциите. Отделно има военно-временен резерв, като количествата му са тайна. „За другите 90-дневни задължителни запаси има 2 варианта или играчите на пазара ги пазят в свои или наети складове. По евродирективата държавата може да изкупи горива и тя да ги съхранява. В България сме избрали втория вариант“, поясни още Николов.

Според експерта Васко Начев при спиране на вноса у нас на петрол и природен газ, заради войната в Украйна, страната ни е в относително по-добре положение. По думите му причината е, че у нас само 3-4% от метана се ползва директно за отопление от домакинствата. В Западна Европа този дял е 40%. От друга страна обаче най-големият консуматор на природен газ в страната е „Топлофикация-София“ и останалите топлофикационни дружества в страната.


ЗАСЕГА


Тегленето на метан от Чирен е спряно


„Засега тегленето на природен газ от хранилището в Чирен е спряно и това е хубаво“, каза още Васко Начев. По думите му, останалите количества там, които са около 25% от общия му капацитет вече са прехвърлени в графата за стратегически резерви за непредвидени обстоятелства.

Относно перспективите за довършване до средата на годината на интекронектора с Гърция (IGB), експертът поясни, че на територията на съседната държава тръбите са положени, но там са имали проблеми с доставката на допълнително оборудване на съоръжението. „За това и газоразпределителната станция не е готова. По тази причина има вероятност газопроводът да не може да се пусне до средата на годината, каквито бяха последните планове“, допълни той. Според Начев интекорконекторът с Гърция ще има голямо значение за България най-вече след пускането на терминала за втечнен газ край Александруполис. Така ще има възможност по газопровода, чието строителство ще се пусне най-вероятно преди края на септември да се транспортират 3 млрд. куб. м синьо гориво на година, колкото потребява нашата страна, независимо от доставките от Русия. Проблемът в момента е, че няма предлагане и при непредвидена ситуация, заради войната в Украйна, няма да има кой да ни продаде търсените количества. Наистина е задължително да дадем заявки, преди да спре вносът у нас, но проблемът е именно с предлагането. Ниското му ниво именно доведе до вносните цени на европейските газови борси.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки