- Advertisement -
България чества 24-и май – денят на светите братя Кирил и Методий, празник на просветата и културата, и на славянската книжовност.
Денят на Светите братя Кирил и Методий е бил честван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е почитан като национален Ден на просветата през 1851 година.
Столицата ще отбележи и 130 години от написването на химна „Върви, народе възродени“. За целта ще бъде направен опит за поставяне на рекорд – най-много хора, които едновременно пеят химна.
Ще бъде отбелязана и 50-годишнината от поставянето на паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека. По традиция празнични шествия ще се проведат в редица големи градове на страната.
Във Варна пред катедралния храм „Успение Богородично” ще бъде даден стартът на най-голямото шествие, което се организира в страната по повод днешния празник.
Върви, народе възродени!
„Върви, народе възродени“ е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час. Стихотворението „Върви, народе възродени“ е преведено на 21 езика.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
(Русе, 1892 година, сп. „Мисъл“, кн. 9–10)
