Разследване: Емо Фаса е от СИК, влязъл в парламента с купен ромски вот (I част)

0

- Advertisement -

Бившият депутат Емил Димитров – Емо Фаса, известен като владетел на частния град Етрополе, където в момента „организира“ изборите на 29 октомври, е влязъл в голямата игра покрай силовата групировка СИК. Това прочете Narod.bg в полицейска сводка, в която са описани връзките на Емо Фаса с емблематични имена от ъндърграунда, сред които е и най-близкият приятел и съдружник на Фаса – Славян Тодоров Теофилов.

Славян и жена му Дарина Сулева – Теофилова притежават няколко хотела, сред които Гранд хотел „Слънчев бряг“ в едноименния курорт – любимото място за почивка на боса на ВИС Жоро Илиев.

През 90-те години в началото на т.нар. демокрация Славян Теофилов е съратник на друг бос от трибуквената силова структура – Поли Пантев, известен като финансовия мозък на ВИС.

Според данни на МВР в онези години Славян Теофилов обаче се появява и в контрабанден канал на СИК за внос на черна техника от арабските страни, а също и в канал за внос на фалшиви бандероли за алкохол от Украйна.

След приватизацията става хотелиер в Слънчака, от което се възползва аверът му Емил Димитров – когато Емо Фаса се кандидатира за депутат през 2009 г., при това за водач на листата за Софийска област, води тумби мургави избиратели на безплатно ваканцуване в хотелите на Славян Теофилов, които после от благодарност „хвърлят бюлетина“ за Емо Фаса.

Бизнес гърбът на Емо Фаса е съдружник с друг сенчест бизнесмен с минало във ВИС – Валери Кръстев, управлявал навремето активите на мутренската групировка в Слънчев бряг.

Славян Теофилов е съдружник и с жената на олигарха Николай Банев – Евгения, в „Иракли“ АД.

Ето какво пише в полицейска сводка за мутренските кръгове, в които движи Емил Димитров – Емо Фаса и неговият близък авер Славян Теофилов, публикуваме без редакторска намеса:

„За пръв път Славян Теофилов се появява в гр. Бургас през 1995 г. от името и по нареждане на Поли Пантев. Дейността му е свързана с организирането на контрабанден канал, осигурен от СИК, за внос на черна техника от арабските страни, основно Ливан. Контейнерите се обявяваха пред митница Бургас като обзавеждане на заведения, новогодишна украса и т. н.

Често в контейнерите с черна техника от Ливан имаше и фалшиви ирански долари, които се изнасяха за Сърбия и Македония, а от там – за Европа.

Когато нямаше контейнери, Славян Теофилов участваше в контрабандния внос на фалшиви бандероли за алкохол от Украйна – през пристанище Варна.

В тази си дейност беше подпомаган от Петьо Малкия и Зарко от Пловдив, които съвместно с Веско Байчев от Поморие държаха под аренда ресторанта и кафенето на хотел „Диамант” в Слънчев бряг. Бяха си осигурили чадър от МВР, като за тях работеше Оник Калустян – по това време началник на служба „Сигурност” в Стара Загора. Същият често пребиваваше при тях в Слънчев бряг.

В този период като представител на Поли Пантев Славян Теофилов участва в кражбата на кораб с ориз от Китай – 12 000 тона, като парите от продажбата му се разделят между Поли Пантев и Младен Михалев-Маджо. В схемата участва и бившият директор на пристанището – Алексиев.

В края на 1996 г. Славян Теофилов, с протекциите на Поли Пантев, беше назначен за представител на „Ротманс” в офиса в гр. Бургас (другият прякор на Емо Фаса в бандитските кръгове е Емо Ротманса, бел. ред.). Това служеше като прикритие на контрабандния внос на цигари, организиран от СИК.

Отговаряше за натоварването и транспортирането на контейнери с цигари, обявявани като транзитно преминаващи през страната за Сърбия, Черна гора и Македония. Голяма част от цигарите се разтоварваха в Панаирното градче в Пловдив, като камионите отново се запечатваха и излизаха от страната за закриване на вноса. Цигарите се продаваха в страната или „на тапа” (т.е., прикрити с други стоки – бел. ред.) заминаваха за Западна Европа.

Когато Службата за сигурност разкри канала и залови няколко контейнера с цигари, Славян Теофилов беше командирован във Варна, където отговаряше за контрабандната дейност на СИК по всички направления – основно за вноса на спирт, деклариран като винен дестилат, износа на алкохол (коняк за Русия и Украйна) и цигари.

В много от случаите се използваше и пристанището в гр. Бяла, Варненско. От фиктивния износ се оформяше документацията, с която се теглеше ДДС в различни градове на страната.

В периода 1998-1999 г. Славян Теофилов се свързва с Емил Димитров – Фаса, също човек на СИК. Двамата започват участие в приватизацията на обекти в Северозападна България (Врачанско), закупувайки мандри, дървообработващи предприятия, земя. За кратък период от време Славян Теофилов е изпратен в Македония. Там СИК създадоха фабрика за производство на цигари, които през Сърбия и Черна гора заминаваха за Западна Европа.

Със започването на голямата приватизация в туризма Славян Теофилов се появи отново в Слънчев бряг, като Поли Пантев му нареди да купува хотели. От този период е фирмата „Елеонор турс” ООД, в която той е съдружник с Емил Димитров – Емо Фаса.

С парите на Поли Пантев Славян Теофилов приватизира редица обекти в Слънчев бряг: „Марица”, „Палас”, „Метеор”, „Грамада”, закупи терен до хотел „Странджа” и почивната станция „Динамик” в гр. Несебър. Вложени са много средства за модернизация, а хотел „Метеор” бе преустроен в Гранд хотел „Слънчев бряг”.

От този момент Славян остава трайно на територията на Слънчев бряг – Несебър, създавайки многобройни връзки с други приватизатори от неговия тип…

Емил Димитров – Фаса пък се насочва към приватизация на горски масиви/ловни стопанства, като взима под наем ловното стопанство в Етрополе. Основната му задача е да направи контакти с възлови личности в управлението на страната, използвайки ловните страсти на някои от тях.

ОЧАКВАЙТЕ II част от разследването на Narod.bg за мутренското битие на Емо Фаса.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки