Лешникотрошачката с музикалния директор на Кралския филхармоничен оркестър Василий Петренко

0

- Advertisement -

Какво е Коледа без приказната история за малката Мари, нейния кръстник Дроселмайер и вълшебната ѝ играчка-лешникотрошачка? Софийската филахрмония ви предлага да изживеете Коледната магия с концертно изпълнение на шедьовъра на Чайковски- балета „Лешникотрошачката“ на 21 декември от 19 ч.


Диригент на вечерта е световнопризнатият маестро Василий Петренко – музикален директор на Кралския филхармоничен оркестър.
Специално участие в концерта ще има и Детския филхармоничен хор с ръководител Милена Яцино.


Василий Петренко е музикален директор на Кралския филхармоничен оркестър oт 2021 и главен диригент на Младежкия оркестър на Европейския съюз (от 2015). Той е почетен диригент на Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул след изключително аплодирания петнадесетгодишен мандат като техен главен диригент от 2006-2021. Петренко е бил главен гост-диригент и впоследствие артистичен директор на Държавния академичен симфоничен оркестър на Русия (2016- 2022), главен диригент на Филхармоничния оркестър на Осло (2013-2020), главен диригент на Националния младежки оркестър на Великобритания (2009-2013) и главен гост-диригент на Михайловския театър в Санкт Петербург, където започва кариерата си като постоянен диригент (1994–1997).
Василий Петренко е роден през 1976 и започва музикалното си образование в Музикалното училище на момчешката капела в Санкт Петербург – най-старото музикално училище в Русия. След това учи в Консерваторията в Санкт Петербург, където участва в майсторски класове с известни фигури като Иля Мусин, Марис Янсонс и Юрий Темирканов.
Работил е с много от най-престижните оркестри в света, включително Берлинската филхармония, Гевандхаус – Лайпциг, Симфоничния оркестър на Лондон, Лондонската филхармония, Академия „Nazionale di Santa Cecilia“, филхармонията на Санкт Петербург, Националния оркестър на Франция, Чешката филхармония, NHK Symphony и симфоничните оркестри на Сидни. Петренко дирижира на фестивала в Единбург, фестивал „Grafenegg“ и често се появява на BBC Proms. През последните години се наблюдават поредица от изключително успешни дебюти в Северна Америка, включително Оркестъра на Филаделфия, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, Оркестъра на Кливланд и симфоничните оркестри на Сан Франциско, Бостън, Чикаго, Монреал и Сейнт Луис.
С над тридесет опери в репертоара си, Василий Петренко дебютира през 2010 в Оперния фестивал „Glyndebourne“ (Макбет) и Парижката опера (Евгений Онегин), а през последните сезони дирижира и в Михайловския театър, операта в Цюрих и Баварската опера. През сезон 19/20 той дебютира и в Метрополитън с постановка на „Дама Пика“.

Василий Петренко е изградил силно дефиниран профил като звукозаписен артист. Сред широката дискография неговият цикъл със симфониите на Шостакович за „Naxos“ с Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул спечели световно признание. С Филхармоничния оркестър на Осло наскоро той издаде цикли със симфониите на Скрябин и симфоничните поеми на Щраус.

През септември 2017 Василий Петренко е отличен с наградата „Изпълнител на годината“ на престижните годишни награди „Gramophone“, точно десет години след получаването на наградата „Млад изпълнител на годината“ през октомври 2007. През 2010 той печели наградата „Изпълнител на годината“ на класическите награди BRIT и е едва вторият човек, на когото са присъдени почетни докторски степени както от Университета на Ливърпул, така и от Ливърпулския университет „Хоуп“ (през 2009) и почетната стипендия „Джон Мурс“ на Ливърпулския университет (през 2012), награди, които признават огромното влияние, което той има върху Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул и културната сцена на града.

През 1890 Чайковски получава поръчка от дирекцията на Имперските театри да напише едноактна опера и балет в две действия за постановка в една и съща вечер. За операта композиторът избира сюжет от драмата на датския писател Херман Херц „Дъщерята на Крал Рене“, която много му харесва, и написва „Йоланта“. А за балета се спира на известната приказка на Хофман „Лешникотрошачката и кралят на мишките“ от сборника „Братята на Серапион“. Приказката е използвана не в оригинал, а в нейния френски преразказ, направен от Александър Дюма-баща под названието „Историята на една лешникотрошачка“. Чайковски, по думите на неговия брат Модест, в началото сам излага писмено сюжета на „Лешникотрошачката“ пред директора на Театъра – Иван Всеволожски, а едва след това пристъпва към съвместна работа с хореографа Мариус Петипа. Прославеният майстор, който по онова време работи в Русия вече повече от 40 години и е поставял множество балетни спектакли, дава изключително подробни указания на Чайковски какъв да бъде характерът на музиката му и композиторът се залавя за работа. През пролетта на 1891 обаче работата е принудително прекъсната, тъй като го канят в САЩ на тържественото откриване на Карнеги хол, и въпреки че Чайковски композира дори на парахода, разбира, че няма да успее в уговорения срок. Той изпраща от Париж писмо на Всеволожски с молба да отложи премиерата на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ за следващия сезон. Едва след завръщането от Америка работата потръгва по-бързо. През януари и февруари 1892 Чайковски завършва балета и го оркестрира. През март на един от симфоничните концерти на Руското музикално общество е изпълнена сюитата из музиката към балета под диригенството на самия автор. Успехът е зашеметяващ: от шестте номера пет са повторени по желание на публиката.

Билети за изключителното събитие са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки