Кой, кога и защо постанови 3 март да е национален празник

0

- Advertisement -

Соцвластта го лъска през 1988 г. заради възродителния процес и го доизлъсква през 1990-а

Няма по-ожесточен дебат от този за националния празник, макар че в конституцията се планират много промени. Предложението на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ 24 май да замени 3 март пали патриотарски страсти и цепи народа. Употребяват се думи като „безродие“ и „кощунство срещу българската памет и традиция“, сякаш всички са забравили кой и кога обяви 3 март за национален празник.

Сред главните аргументи „за“ 3 март са, че на тази дата през 1878 г. България е освободена от османско иго и е поставено началото на Третото българско царство. Мотив „против“ е, че всяка година България чества не освобождението си от османско иго, а своята „васалност“ към Русия.

Съвпадение в полза на „колониалността“

В разгорещени прения обикновено не се чуват много исторически факти, но има наистина едно малко известно съвпадение, което подсилва тезата на радетелите за промяна на „абсурдния национален празник, създаден по колониални причини“.

3 март 1878 (по нов стил), когато е подписан Санстефанският предварителен мирен договор и е сложен край на Руско-турската война, не е случайна дата. Тогава се навършват 23 години от възцаряването на руския император Александър Втори. Той сяда на трона на другия ден след смъртта на баща си Николай Първи, който умира на 18 февруари 1855 г. (по стар стил). Граф Николай Игнатиев нарочно забавя парафирането на уговорения с турския външен министър Савфет Мехмед паша документ, за да съвпадне с тържествения за императора ден – 19 февруари/3 март.

След като българския престол с руска благословия заема княз Александър Батенберг, от 1880 г. официално 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.

След първото честване Министерският съвет начело с Драган Цанков приема на 25 юли 1880 г. решение за неприсъствените дни за всичките правителствени учреждения и там записва, че 19 февруари/3 март е ден на „възшествието на престола на Александър Втори и заключение на Санстефанский мир“.

От октомври 1882 г. в новия списък с неприсъствените дни отпада формулировката за императорското възшествие. През 1881 г. Александър Втори е убит при атентат и на руския трон вече е синът му Александър Трети. Остава формулировката за сключването на Санстефанския мир.

През 1885 г. например от вестникарски дописки личи, че празникът е голям – столицата е украсена, в църквите се отслужват молебени, войската минава в тържествен парад, а в салона на читалище „Славянска беседа“ има увеселителна вечеринка.

Политика, винаги политика

На 31 декември 1887 г. княз Фердинанд в списъка за неприсъствените дни през 1888 г. за първи път отбелязва 3 март като Ден на Освобождението. Споменаването на руско-турския договор е избегнато, защото по това време между България и Русия има напрежение заради Съединението, което императорът не подкрепя. След абдикацията на княз Александър Батенберг дипломатическите отношения са скъсани на 5 ноември 1886 г.

Политиката играе основна роля във възприемането на датата през цялото време. Съвпадението й с възцаряването на Александър Втори и подписването на Санстефанския мирен договор е и една от причините, поради които за дълги години по времето на социализма 3 март е позаметен под килима. Обединението на българските земи, както е според този предварителен договор, се смята за шовинизъм. Въпреки „вечната и нерушима“ дружба със СССР да се припомня за императора и да се носят венци на паметника му в центъра на София не е подходящо.

Кого е освободил Цар-Освободител?

И досега мнозина смятат, че заря-проверка именно там е препотвърждаване на васалността.

Паметникът на Цар-Освободител е издигнат през 1907 г. в знак на признателност, но там да е кулминацията на честванията на българския национален празник освен всичко друго е принизяване на ролята и на сражавалите се руски, румънски, финландски войници, и на самите българи, изтъкват критиците. На аргументите, че този монумент е израз на благодарност към целия руски народ, а императорът само я олицетворява, те отвръщат с цитат на надписа: „Царю Освободителю/Признателна България“.

Критиците добавят, че Александър Втори се нарича Освободител не защото е освободил България, а защото е отменил крепостничеството в Русия. Това впрочем се случва със закон, публикуван на същата тази дата – 19 февруари/3 март, през 1861 г.

Идеята за издигането на самия паметник пък е с политическа цел – затопляне на отношенията между България и Русия. Тя е обявена през 1892 г. и пръв 50 000 лева за скулптура на императора дарява княз Фердинанд, който е и почетен председател на организационния комитет. Тази инициатива наистина е един от факторите за възстановяване на дипломатическите отношения от 2 февруари 1896 г., макар безспорно по-важният да е, че князът отстранява Стефан Стамболов от премиер.

Топли отношения с Русия = масови чествания. И обратното

При затоплени отношения с Русия през 1898 г. 20-годишнината от освобождението се отбелязва тържествено из цялата страна. В. „Мир“ отбелязва „големия възторг и ентусиазъм на населението, с който е бил посрещнат и изпратен знаменития за българина ден на прерождение. Градовете в цялото Княжество са били богато декорирани, навсякъде са станали молебени, на които ся присъствували почти всички граждани без разлика на пол и убеждения. В гарнизонните центрове е имало дефилирания на войсковите части; през деня всички ся поздравявали най-радостно, като на Великъ-денъ, а вечерта е имало богати илюминации на градовете, съпроводени някъде и с народни хора по градските площади“.

След обявяването на независимостта през 1908 г. тържествата стават още по-големи. 3 март обаче не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в двете противостоящи си коалиции.

Земеделците са против честването на 3 март, както и социалистите – те са срещу царизма и империализма. Управляващият Демократичен сговор връща блясъка на празника през 1925 г., като тържествата в столицата са край храм-паметника „Св. Александър Невски“.

При социализма позаметен под килима, после поизтръскан

3 март се отбеляза до 9 септември 1944 г. и остава сред неработните дни като „Ден на Освобождението“, без да се уточнява освобождение от какво, още 6 години. През 1950 г. вече не е включен в неприсъствените. Създава се обаче традиция на този ден първокласниците да се приемат за чавдарчета и да им се връзват сини връзки.

По случай 100-годишнината от освобождението през 1978 г. е върнат като празник „от национално значение“ с решение на Политбюро на ЦК на БКП, но не става неработен ден. Започва да се отбелязва всяка година с тържества в извънработно време. Формулировката е „Ден на освобождението от османско иго“.

В началото на 1988 г. в официалните празници е добавен 3 март – „Ден на освобождението на България от турско робство“. По това време сила набира т.нар. възродителен процес – смяната на имената.

Избран от червен президент, гласуван от тоталитарни депутати

На 27 януари 1990 г. с указ Държавният съвет начело с Петър Младенов обявява 3 март за национален празник.

Досега национален празник не е имало, а възражения за значимостта на датата историци изказват още по социалистическо време. Въпреки това не се случва никакво обществено обсъждане.

През март депутатите, избрани още преди промените на 10 ноември 1989 г., гласуват решение, с което потвърждават 3 март като национален празник – „Ден на освобождението на България от османско иго“. Официалното му честване започва от 1991 г.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече

Политика на поверителност и бисквитки